Архив за режисьор

Войната на таралежите, (1979)-Режисьор: Иванка Гръбчева

Posted in българско кино with tags , , , on юни 26, 2008 by bgfilmite

Войната на таралежите

Сюжет

Амбициозен треньор избира момчета готови да изпълнят и най-абсурдните му команди. Когато двама от тях закъсняват той ги изключва от отбора. Започва „войната на таралежите“ с равнодушието на възрастните.
С изобретателност, хитрост и с помощта на един от родителите те успяват да си направят баскетболно игрище. Войната е спечелена.

Песента от филма:

http://www.vbox7.com/play:49b3f6ae

Актьорски състав:
Димитър Ганев
Морис Асса
Борил петров
Димитър Димитров
Цветана Манева
Вълчо Камарашев
Грета Ганчева
Климент Денчев

……….

– В Художествената галерия , не знам кой я рисувал ама косата на юда дадена само в черно?Сложих няколко нюанса бели косъма, появили се след предателството поради разкаяние, а косите сложх три нюанса черно и стана.

-Какво е това нюанс?

-Ти защо не ядеш бе?

-Аз правя стачка.

-Каква стачка?

-Гладна.

-Кой те учи тебе на тия неща?

…………

-Трябва да ти кажа нещо.

-Какво нещо?

-За гаража.

-Какво за гаража?

-Да не го строиш.

-И защо да не го строя!

-Пречиш на игрището.

…………….

-То сега и конците нищо не струват.Трябва само зима да шия.Ама зима само с чисто бяло става ли?

Advertisements

Вилна зона, 1975-Режисьор: Едуард Захариев

Posted in българско кино with tags , , , on юни 26, 2008 by bgfilmite

Вилна зона-1975Описание:

Есен следобед във вилната зона. Йонко и Стефка имат син новобранец и готвят пищна гощавка за изпращането. Гостите започват да пристигат. Тържеството е в разгара си, а виновникът за събитието го няма. Когато си идва се разбира, че се е оженил без да им каже. С това е объркал плановете на родителите си. Те са му избрали друга булка – дъщерята на началника. Става скандал. Пийнали, част от гостите тръгват с баджанака на Йонко и организират погром на техния комшия Первазов, който живее на парцел , без да има документ. На разсъмване гостите се разотиват. Стефка и Йонко се готвят за сватба…

Актьорски състав:

КАТЯ ПАСКАЛЕВА – Стефка
ИЦХАК ФИНЦИ – Йонко
НАУМ ШОПОВ – баджанакът Минчо Минчев
СТЕФКА БЕРОВА – Михайлова
ЕВСТАТИ СТРАТЕВ – задочникът
ВЪЛЧО КАМАРАШЕВ – братовчедът на Минчо
АНТОН КАРАСТОЯНОВ – Первазов
ИВАН ЯНЧЕВ – Недев
НЕВЕНА СИМЕОНОВА – Недева
ГРОЗДАН ДОБРЕВ – Емо
ВЕРА ДОБРЕВА – Снежа
НЕЛИ ТОПАЛОВА – Наташка

……….

– Документ, документ имаш ли? Краставици имаш

……….

– Аз например може да не съм прав, но кюфтета без лук не ги одобрявам

……….

– Четахте ли статията за лука

– И при нас възникна въпросът: „Защо има неудачи с червения пипер” аз им отговорих: „Защото няма кой да копае зеления”

– И правилно, то си е така

– И при нас в службата монтираха автомат за кафе, унгарски, пуснеш 20 стотинки и чашката пада

– Аз нали сега се връщам от Габрово, отбих се при един приятел, гледам цялата стена автомати, копчета, стрелки. Просто да се шашнеш кое да натиснеш по напред

– Значи пак не може без човек

– Луноходът не е ли един автомат? Пращаш го горе, ееей, ей там, а го командваш отдолу. Траектория, апогей, перигей, а той луноходът, той си пъпли горе, а ти оттука, отдолу, а той горе, вляво, вдясно, изпълнява. Къде ще ходи?

……….

– Наздраве за новобранската майка юнашка

– Щастлива служба заек

……….

– Е, ама страшна балдъза имаме, като акумулатор

– Само, че големите акумулатори изтощават малките

……….

– За новобранеца Емо Йонков – Румба

– Наздраве братовчед! Така да я завъртиш, че кокалите и да изпукат

……….

– И кой ще ти храни семейството, или си мислиш че комсомола ще ти храни семейството, жената, децата

……….

– А Наташка лоша ли е? Кажи бе, лоша ли е Наташка бе?

……….

– Съдът е съд, защото не вярва на честни думи, а на документи. Ам чи то, чакай бе, ми чи то съдът нямаа…

– Тинтири – минтири, братче

– Тинтири – минтири… Съдаа… чи то всеки може да каже… Той ми даде честна дума. Айде гледай си работата ве, той ши ми каже на мене. Первазов, перваз, даже не е прозорец. Перваз… Цамбур с бежавия пуловер в реката

……….

– Первазов я ставай и опразвай терена

……….

– Вуйчо, вуйчо тури му крак

……….

– Четири месеца ти виках: „Первазов вдигай си парцалите! Первазов опразвай терена! Не щеш да слушаш мискинин с мискинин, мри сега да ти дойде акъла… акъла в главата”

Тримата от запаса, 1971-Режисьор: Зако Хеския

Posted in българско кино with tags , , , on юни 25, 2008 by bgfilmite

Тримата от запаса-1971Сюжет:

1945 г. Бойци от Първа българска армия водят тежки боеве за освобождаванета на Унгария от хитлеристите.
Към фронтовата линия пътуват трима войници от запаса – Иван, Спиро и Пейо.
От цялото им поведение и външен вид личи, че са съвсем неподготвени за предстоящите битки.
Постепенно тримата верни другари стигат до трагичния миг, който ги променя изцяло.

актьор роля
Георги Парцалев Иван Стайков
Никола Анастасов Пейо Вътов
Кирил Господинов Спиро Стоименов
Стойчо Мазгалов Помощник-командир Андрей
Васил Попилиев Командирът
Белла Цонева Жената на Пейо
Вълчо Камарашев Фелдфебела

…………

– Българския е световен език шъ знайш, научи го

…………

– Овче сирене, туй – консерва, булгарише консерва – говежда, гуд, харашо

…………

– Ама ти не харош солдат, Пейо харош солдат

– Да, да, аз най-много харош солдат

– Пейо харош солдат. Ко прайш ти бе?

– Кво да правя

– Ква е таз снимка? Я да видя

– Булката

– Булката?! Начи туй ти е булката? Че тя цяло прасе бе. Как я даяниш? А? Бай Иване глей ве, глей тва било булката на Пейо

– Браво Пейо, много хубава булка. Погаждате ли се?

– Погаждаме се

– Ам чи как няма са погаждат, тя сигурно през ден го бий

…………

– Ами кажи булката туй-онуй, нам кво

…………

– Ний тримата всякогаш

…………

– Пейоо

– О

– Та да си дойдем на думата де. Изпращам я аз снощи, вървим си ние – ей така… ама гледам очите и се в наште продукти. И… и бърбори нещо по унгарски – хегеш-мегеш, нам кво, туй-онуй. Аз разбирам сичко, ама се прая на улав, уж де. Аз ли? Уф

– Трябва да и дадеш всичко

– Ми дадох и

– Ма как ве? Ей тъй без нищо?

– Абе ти луд човек ли си бе? Бе ти да не си луд бе? Как без нищо бе? Кани ма тя у тях. Разбираш ли? И нам дали ма разбираш, до сутринта

…………

– По-добре жаба изплюй но лоша дума не казвай

– Що жаба бе бай Иване?

…………

– Леле бачо Иване ритна го като кон

…………

– Бай Иване греби като мене

– Ти греби като мене

– Абе бай Иване, ко прайш ти? Ама ти гребеш обратно

– Ти гребеш обратно, не аз

– Симо зимай лопатата

– Абе греби като мене! Чуваш ли ма? Чуваш ли ма, ши са издавим, греби като мене ти казвам. (бай Иван отнася една лопата по каската) Пейо, къде отиваш Пейо? Бе ко прайти вий бе? Ши са издавим. А?! Потъваме. Бай Иване къде е чепа?

– Не съм го виждал. Защо тий?

– Бе ко прайте ще се издавим бе? Бай Иване, християнин човек си, моля ти се кажи къде е чепа?

– Къде, хвърлих го

– Как ши го хвърлиш бе човек?

…………

– Прането ще покаже да видим дали си годен за женене или не

– Годен съм другарю помощник, до немай къде съм годен

…………

– Като тръгнах за фронта само туй ми заръча: „Ще гледаш ши струваш ама без гердан и обеци няма да се връщаш”. Пък аз къде ли не гледах, никъде гердан не видях.

Дами канят (1980)-Режисьор:Андонов, Иван

Posted in българско кино with tags , , , on юни 25, 2008 by bgfilmite

ДАМИ КАНЯТ (1980)За филма

Автомобилният инструктор Якимо Донев се развежда с жена си, като й отстъпва скромното си имущество.
Но загубвайки предметите, запазва своята жизненост и обаяние.
Той се харесва на жените не само защото умее да съчувства, а и защото им помага да повярват в собственото си “аз”.
Всички дами са удостоени с неотразимата фраза „Ти знеш ли, че имаш страшни очи“.
след нея следва извънградско кормуване до вуйчото на Яким или до бунгалото на приятел…

http://www.vbox7.com/play:7bb49088

Актьори:

Цветана Манева, Стефан Данаилов, Невена Коканова, Никола Тодев, Иван Янчев, Георги Русев, Мариана Димитрова, Доротея Тончева, Андрей Слабаков

……….

– Ауу, ти знаеш ли , че имаш страшни очи?

……….

– Казал съм ти, когато говориш с мен ще мълчиш

……….

– Какъв Яки ти е тоя педераст бе?

– Що говориш тъй за човека?

– Видях аз как те гледаше, с ей такива очища

– Бамби…

– Няма Бамби, 5 минути преди да си го помислиш, аз вече знам. Обаче аз съм си виновен, пуснал си го в твоя апартамент, поканил си го да опита от твоя заек, защо да не опита и от твоята мадама

– Простак

– Подлагай всичко на съмнение! Аз го познавам. Яким Вълев Донев, развеждал съм го. И знаеш ли в какво го обвиняваше жена му? В сексуална пасивност

– Видя ли? А ти говореше друго

– Ми де да го знам, може да се е активизирал човека

……….

– Искам да ти викам Джеки!

– Защо? Аз съм Яким

……….

– Любознателна си е от малка. Татко и я абонирва за всички издания на БТА

– Да, да, а за Пиф не щя

……….

– Ми аз съм карала мотоциклет в техникума, само че е по-трудно щото е на 2 колела

– Хм трудно, винаги можеш да скочиш

……….

– Чукай да ти отворят, отворят ли ти … (чукай)

……….

– Писна ми вече. 5км нататък, 5 насам всеки ден, цял вагон патъци съм скъсала

……….

– На доктор всичко се показва, а на съпруг нищо не се казва.
-И на инструктор не се отказва…

……….

– А ти мойш ли да свъртиш лев от тия пастърми

……….

– Ревността е буржоазен остатък, това във всяка читанка го пише

……….

– Е, ама не се взима лесно златото

– Злато никога, максимум бронз

– Че тва малко ли е? Цяла лада…

– Никога, максимум Шкода

……….

– Това истеричното никога няма да се научи да кара, но първо ще вземе книжка да знаеш

– Кое?

– Кое?! На Асен Станчев щерката. Ама как те сваля

– Ами

– Внимавай Екиме, тя е като бермудския триъгълник, много гемии са потънали там

– В смисъл?

– В смисъл, че още в гимназията разведе двама учители – един физик и един по трудово обучение

……….

– Вземи ме лодкарю на своята ладия лека

– Лада искаш да кажеш

– Сериозно, Екиме защо не вземем да забегнем ний двамата, да напуснем тоя прованс?

– Къде? Къде бе, къде?

– В София. Имам братовчеди, големи хора, ще ни окажат помощ. Не случих с моите бракове и не случих. Първият излезе пияница, втория ме обърка професионално. Имам златна професия, фризьорка. Заради него напуснах, иска да става белетрист. Пък е алергичен, не ми дава да слагам никакви гримове, целия се изприщва.

……….

– Аз трябва да постъпя в телевизията. Веднъж да ми паднат в ръцете тия

– Кои бе?

– Говорителките. Не виждаш ли какви са чуми в главите? Една свястна фризьорка нямат

Топло, 1978-Режисьор: Владимир Янчев

Posted in българско кино with tags , , , on юни 24, 2008 by bgfilmite

Владимир ЯнчевОписание:

Живущите в една кооперация желаят да имат парно опотление. Подписват договор с трима майстори и дават предплата. Майсторите изкопават дупки по стените, подовете и таваните и изчезват. Потърпевшите ги откриват в затвора. Договарят се с директора тайно да пуска майсторите, за да завършат работата, а гражданите по ред да дежурят вместо тях в килиите. Работата е свършена, но в един момент на подсъдимата скамейка се оказват директора на затвора и тези, които са искали да опезпечат „топлото“ си за зимата. За всеобщо облекчение съдът ги оправдава, като взима под внимание безкористните им подбуди, а … и някои от членовете на съда също искат да си прокарат парно.

Сценарист: Владимир Янчев
Оператор: Цанчо Цанчев
Музика: Симеон Щерев
Художник: Богоя Сапунджиева

Актьорски състав:
ГРИГОР ВАЧКОВ
СТЕФАН ДАНАИЛОВ
ТОДОР КОЛЕВ
НАУМ ШОПОВ
КОНСТАНТИН КОЦЕВ
ГЕОРГИ ЧЕРКЕЛОВ
ТАТЯНА ЛОЛОВА
СТОЯН СТОЙЧЕВ
ЛЪЧЕЗАР СТОЯНОВ
ВАЛЕНТИН РУСЕЦКИ
ГЕОРГИ ПОПОВ
БОЖИДАР ЛЕЧЕВ
АНДРЕЙ ЧАПРАЗОВ
СТОЯНКА МУТАФОВА
ИСКРА ХАДЖИЕВА

диалог, посещение в болницата:
…-Снегов, къде сте бе?
-Тук съм в ъгъла, кой е ?
-А..а, почакайте деца
-Какво е това Снегов!?Ти ме шокираш.Я си свали ръката веднага.Свалете си ръката!
-Невиждате ли, че по независещи от мен причини я държа така.
-Я вдигнете и другата ръка.Вдигай, вдигай, вдигай…още, още, още.
-А, браво.Ето така вече ми приличате на гимнастик.Здравейте, здравейте другарю Снегов.Както виждате не сте забравен!Деца-а,а!
-Добър ден чичко Снегов.Как сте, какво правите!…

ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ (1982)-Режисьор: Людмил , Кирков (Кирето)

Posted in българско кино with tags , , , , on юни 24, 2008 by bgfilmite

ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ (1982)Описание:

Четирима младежи, самодейни музиканти, правят оркестър и решават да заминат на море.
Момчетата тръгват на път. Дългоочакваното турне започва. Започват и разминаванията между мечти и реалност.
След редица перипетии младите музиканти разбират, че най-ценното нещо в живота им е приятелството и любовта към музиката.

Екип:
Актьорски състав:

Кънев, Велко …. Велко
Трифонов, Филип …. Филип
Поппандов, Павел …. Павел
Мамалев, Георги …. Гошо
Евро, Катерина …. Рени
Каварджикова, Мария …. Ваня
Манчев, Димитър …. Миташки
НИКОЛАЕВ, НИКОЛАЙ …. Италианеца
ПЕНЕВА, ЖИВКА …. Пепи
ДРУМЕВА, ЗИНКА …. телефонистката
Русев, Георги (Гочето; Сенатора) …. бай Петър
Цветарски, Иван …. Пешев
Радичев, Антон …. мъжът на Пепи
Янчев, Иван …. фотографът
Стойчев, Стоян …. шефът на сервиза
Обретенов, Иван (Батето) …. пъдарят
Енева, Лили …. майката на Гошо
ЯЛЪМОВА, РАДКА …. майката на Филип

………

– Качило се секо на кола и писка

………

– Дай по една цигара по тоя случай

………

– Радиото е душата на една кола, мой човек. Тва от мен да го знаеш. Моторът може да е сърцето, обаче без душа накъде

………

– Айде мани мен , ама кокошките престанаха да носят. При 20 кокошки, яйца от пазара купувам. Аз и на война съм бил ама такова чудо… бомбардират, бомбардират па спрат. А при тебе спиране няма – от сутрин до вечер

………

– И Бетовен е бил глух, обаче гений. Така че не се бой

– За Бетовен не знам, то си е негова работа

………

– Ся, глей ся кво прай бас китарата

– Какво прави?

– Ма нищо не прави, там е работата. Аз такива в клуба не ги пускам, те ги пуснали по радиото

……….

– Важното е да имаш вуйчо

– О, мараба Гоше. Вуйчо… Ама личи, личи… Кога можеш – можеш, а кога не можеш, не вуйчо, ами на вуйчо ти вуйчо му да дойде… Така ли е Гоше?

– Представяш ли си Павка, представяш ли си един Луис Армстронг с връзки и идва вуйчо му и започва да му надува тромпета

– Да бе, да обаче не може всеки път вуйчо ти да ти надува тромпета, трябва от време на време и ти…

………

– За днес е достатъчно

– Има още 20 минути

– Как 20 ве, вече е четири и пет

– четири без двайсет е, моя е Сейко

– Може да е Сейко, но е назад

………

– То как Марийо нотната стълбица не може да изкара, седнало за плоча да мисли

………

– Ма вий какво си мислите бе, че пробив така се прави – грабваш си гъдулката под мишница и бам на Златните пясъци, щот ний тука сме група виртуози, без удостоверение. За това ни дайте по една уредба и изчиствайте вариетето, щот ний трябва да свирим във вариетето

………

– Ай сиктир, 10 дена ще и свиря под прозореца, да не е Лайза Минели

………

– Паднал и гласът, че наведи се да си го вдигнеш

………

– Ама тия са пълен въздух, едно танго не могат да изкарат

– Не знам дали са пълен въздух, ама имат къде да свирят

– Ами че аз ударните въобще не ги усещам. Кво прави тоя бе? Пълен въздух

– Може, може и да е пълен въздух, обаче договорът му е в джоба

………

– И ся кво, половината мангизи отидоха. И ако се забием и в бара, утре направо може да си тръгваме

………

– Кой е?

– Нищо, ще се глобяваме

– Какво бе?

– О-хоо, това, това да не е хотел бе? Налягали като къпани

– Добре бе човек не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да свирим

– При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние, празни ли кутии да ядем?

– Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?

– Абе Гоше, кво се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…

– Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?

– Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора и да не го пускам, като е празен долапа…

– Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…

– Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10лв…

– Какво?! Какви десет лева бе

– Ей такива, български

– Та аз за 10лв човек убивам бе мой човек

– Аа, сега ако ще ходим в съвета…

………

– Абе, не виждам необходимост, те и сега чакат по 3 часа за маса

– Всяко реномирано заведение си има оркестър

– Абе, реномирано… на 10км друго няма. Ни реномирано, ни… Едно павилионче бира-скара, де ши идат

– Миташки, виж кво, като имаш оркестър и категорията става друга, нали? А разноските са същите

– Абе знам, знам бе, ама не става така

– Що?

– Трябва до Бургас да се ходи, молби да се подават

………

– Ще ви изпея една песен, в кото се говори за любов, раздяла и още нещо

………

– Пепи, Пепии, а отивай да вземеш 4 бири, че пак паднахме

– Отивам

– Абе купи си направо 8 бе, кво ше разкарваш жената след малко пак

………

– Абе мене никой не ме е прецакал досега, той ще ме цака с топла бира

………

– Вино грация пертути

– Пертути, пертути, обаче аз искам ся ти да ни кажеш тука защо вие ядете жаби

………

– Шш, шш, Певица, пее, Шш, шш, голям глас, певица, панимайш

………

– Рени, прего

– Хайде прего ма

………

– Уиски, уиски, ама и от него боли глава

………

-Ти какво си мислиш ма, ми и ние пушиме цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так

………

– Ники ще ти скъсам ушите

………

– Ники щи скъсам главата, гад мръсна

………

– Голямо мерси значи, вземи 2 кинта да се почерпиш

………

– Ти знаеш ли какво си ти бе? Ти знаеш ли какво си? Ти си Рени. Рени – само че от мъжки пол. Не, ти не си Рени, щот тя е по-благородна, тя поне ни обясни и ни даде едно шише уиски

………

– Млад съм, млад съм бе и ми се живее. Живее ми се бе

………

– Музиканти, издишате бе

………

– Издишате, издишате бе, издишате…

– Кво бе?

(Миташки залепя банкнота на челото на китариста Филип)

– Мм, да запушите дупката

………

– Как ши я плащаме тая уредба не ми ражда главата